Но нека първо да разгледаме защо и как е възникнала пенсионната система.

През 1800 г. средната продължителност на човешкия живот е била около 31-32 години. 50 години по-късно се повишава на 42 години, а след още 50 години става почти 52 години. В онези времена на усилен физически труд, човешкият организъм бързо се “износвал” и е “ставал” негоден. Когато човешкият живот е бил с по-малка продължителност, не се е стигало до изхабяване на човешкото тяло. След като започнала да се покачва средната продължителност на живота, се стигнало до ситуацията, в която, по-възрастните хора, които не можели да работят нормално и да изкарват прехраната си. Тази ситуация предизвиква социални сътресения, които също пречели за нормалното функциониране на държавите.

 Поради тази причина Ото Фон Бисмарк, канцлер на Германската имерия, през 1889г. решава да създаде пенсионна система, която да бъде управлявана от самата държава. По негово време средната продължителност на човешкият живот е била около 50 години, поради това и възрастта, на която даден човек можел да се пенсионира също била 50 години. Така от всеки работещ можело да се взема малка сума пари за неговото бъдещо пенсиониране. Характерна за онези времена била и високата раждаемост. Като се вземат предвид двата фактора се получавало, така че на всеки 10 човека, които се осигуряват се падал само 1 пенсионер, който често не доживявал много над 50 годишна възраст. Така се е получавала малка осигурителна тежест върху хората, които внасяли пари в пенсионната система и пенсиите са били сравнително добри. Неразпределената част от парите в пенсионната система оставала за самата дръжава. За онези времена пенсионната система е работела идеално.

Нека да направим съпоставка със ситуацията в днешно време – средната продължителност на живота в Бъггария е около 74 години, а коефициентът на раждаемост е много нисък под 1.5, това води до намаляващо население. За да започне да се покачва населението на страната, то този коефициент на раждаемост трябва да се повиши най-малко до 2.1, но за сега няма такива изгледи. Поради тези причини днес на 1 човек, който се осигурява се пада 1 пенсионер, с тенденция до 10-15 години това да се измени на 1 към 2 и 1 към 4. Това страшно много увеличава осигурителната тежест на работещото население, което внася пари в системата, но въпреки това пенсиите остават значително ниски.

Вземайки предвид посоченото по-горе може да се заключи, че в този си вид, днес, пенсионната система е сравнително не ефективна и е пред пълен срив. 
Сигурно се питате защо държавата не направи нещо по този въпрос? Просто е, никой не желае да поеме отговорността, като направи генерални промени и разгласи информацията за неработещата пенсионна система. А и другата причина е, че дори и да знаем информацията, голяма част от населението не би желало наистина да поеме лична отговорност по темата и това ще доведе само и единствено до “лов на вещици” сред управляващите пред това нацията да се организира и реши отговорно да се подготви за наближаващите ситуации. Тогава и държавата би имала по-голяма политическа воля за промени, защото всички гледат не популистки на ситуацията, а са обединени над един общ национален и важен за бъдещето на нацията проблем.