Днес все повече говорим за инвестиция, но за съжаление много често използваме думата в неправилен контекст. Така се появява рискът тя да се превърне в поредната мръсна дума, асоциирана с нещо неприятно или нехубаво. Чувал съм да я използват като заместител на манипулация, влияние, застраховка, търговец, брокер и други такива омърсени думи. В същото време всички знаем какво представляват кредитът и депозитът, как функционират и какви са последствията от тях за нашето финансово състояние. Когато ползваме тези думи, всъщност се чувстваме добре.
За хората, знаещи и осъзнаващи реалните значения, е лесно да вземат сравнително правилни финансови решения, защото влагат обективно правилния смисъл и поставят правилните финансови инструменти в изпълнение на реалните си цели.
Забелязал съм, че повечето хора свързват инвестицията (за съжаление) с далавера или загуби, с висок риск в сравнително лош смисъл и естествено, ако пък погледнем от по-добрата страна - с бърза печалба (което не е много добре според мен, но все пак…). Под инвестиция се разбира платени пари за нещо, от което нямаме крещяща нужда (нова кола, телефон, почивка и т.н.), но пък ни е чиста съвестта, че сме инвестирали в себе си (удобство, разширяване на мирогледите си - като сме отишли до Дубай на екскурзия с невероятното и уникално намаление само сега). Инвестицията в себе си обаче е адекватно да е в образование, което като човек и професионалист ще те подобри, а това в бъдеще ще ти донесе дивидент (финансов). В тази статия ще разглеждам инвестицията като финансово понятие, а не метафоричното ѝ използване.
Ще дефинирам думите, за да сме сигурни, че разбираме едни и същи неща в тези понятия:
Инвестиция е влагане на парични средства в сравнително дългосрочен план в други финансови инструменти и имущество (предмети, сгради и т.н.) с една-единствена и основна цел – печелившо възвръщане на вложените средства под формата на получени повече от вложените средства при продажба, покачване пасивно (без активен труд) на дохода или просто повишаване на стойността на закупения актив/инструмент.
Кредит е осигуряване на парични средства, при което едната страна дава (заема - кредитира) на другата тези средства, при което вземащият (заемателят - кредитополучателят) се задължава в бъдещето да възстанови на даващия (заемащия - кредитор) осигурените средства, като най-често с цел мотивиране на кредитора двете страни се споразумяват за възнаграждение под формата на лихва, дължима за периода на кредита. В най-стандартния случай Банката се явява кредитор, а физическо лице, нуждаещо се от средствата - кредитополучател.
Депозит – вид кредит, като в тази ситуация обаче Кредитор е Физическото лице, което дава средствата на Банката и тя му дължи лихва в периода на депозита, с който тя разполага и използва за натрупване на допълнителни печалби. За съжаление предоставяната лихва от страна на банката винаги е ниска, но в някои отношения депозитът се приема от страна на физическото лице като вид инвестиция.
Важно е да знаем какво представляват тези думи и кога се ползват във финансовия свят, както и кои цели могат да обезпечат те. Често обаче реалните резултати са различни. Моето мнение е, че нещо, което може да съвпада в личните цели на всички разумни същества, е да бъдат поне щастливи от това, което се случва в живота им. А ако това е вярно, решенията, които вземаме, би следвало да не вредят на нашата цел. Нека видим как ползването на описаните по-горе финансови решения би повлияло на нас самите, а кое заслужава да бъде приемано за мръсна дума ще оставя на вас като читатели да отсъдите.
Как реално влияе на финансите ни един кредит, една инвестиция или един депозит?
Естествено сравнението няма да е конкретно и детайлно, но може да се даде сравнителна представа кое как функционира и до какви резултати води.
С цел да бъде актуална статията в сравнително по-дълъг период от време ще пренебрегнем факта, че към 2018 г. лихвите по кредитите са на рекордно ниски стойности. Те са сравнително усреднени, както през 2014 г. Когато се удари такъв рекорд, лихвите плавно ще започнат да се катерят нагоре и ще започнат в даден момент да се уравновесяват. Базирайки се на икономическото поведение отвъд океана, е нормално при нас с известно забавяне да се получат икономическите промени по лихвите, както вече се случи там, след като излязоха по-бързо от Европа от кризата 2009 г.
Приемаме, че заплатата на един човек, който ще вземем за представителна извадка, е 1000 лв., защото горе-долу може да се каже по статистически данни, че това е сравнително среднодостижима заплата за България.
Приемаме, че този човек не мърда в годините с възнаграждението си, което реално е не много възможно, но все пак приемаме така.
Приемаме, че този човек ще работи 40 години
Приемайки горното, този човек ще изкара през целия си живот общо 480 000 лв. и това са всички пари, с които разполага. От финансовите решения, които той взима, зависи какво ще бъде качеството на живота му. Нека видим сега какво би се случило при различни финансови решения от негова страна.
Решение да изтеглим кредит:
Приемаме, че нашият разглеждан представител на българския народ ще изтегли 1 ипотечен кредит, за да си осигури покрив над главата и сигурност.
Апартаментът му ще приемем, че струва около 100 000 лв. и е закупен сравнително изгодно с “връзки” и не по време на надути имотни балони.
Приемаме, че ипотечният кредит е със срок на изплащане 20 години на равни вноски, което значи, че той ще е изплатил на края на периода около 210 000 на банката и сме включили таксите по придобиване каквото би могла банката да му постави за обслужването. Обикновено лихва от 110 000 за този период е сравнително нормално да заплати.
Приемаме, че е теглил през работоспособния си живот и поне 2 потребителски кредита за обзавеждане, ремонти и подобрения през целия период от време. При такъв доход банката би му отпуснала около 30 000 нормално за максимален период от 10 г.
Ако стойността на потребителските кредити са по 30 000 лв. за срок от 10 г., той ще върне по около 45 000 лв. за всеки един кредит. Така излиза, че общо ще заплати за двата потребителски кредита лихва в размер на около 30 000 лв. Което сумарно прави за всичките кредити, които е взел, платени лихви в размер на 140 000 лв.
При положение, че за целия си живот този човек изкарва 480 000 лева, това прави около 30%, от доходите му за цял живот. За него тогава ще остане да харчи едва 340 000 лв. или за да има удоволствието апартамент, ще заплати 1/3 (една трета) от всичко изкарано в живота си в допълнителни лихви, и изхарчени 160 000 за покрива над главата и подобренията и обзавеждането.
Така излиза, че решението да си закупиш жилище на кредит и да финансираш поддръжката му по същия му начин е отнело около 320 000 лева, което е близо 70% от всички пари, които е изкарал в живота си.
Малко грубо, но ориентировъчно, това се случва с нас, когато вземаме кредит за потребление на някакви наши нужди. По този начин може да се окаже, че ни очаква по-лош живот, изпълнен със страх. На най-ценното (това, което е глътнало 70% от парите в живота ни) може да му се случи нещо. Измамната сигурност, която сме си подсигурили, може да изчезне, а ние няма да можем да реагираме, защото ресурсът ни е свършил. Това ще ни доведе до болести и още по-лош живот. При ползването на кредит си мислим, че купуваме нещо с цел да му се радваме сега. Но удоволствието от потреблението свършва за не повече от няколко месеца, до година, а впоследствие на подсъзнателно ниво се чувстваме неприятно, без да можем да разберем откъде идва.
Отново обръщам внимание, че тези изчисления са груби и има много други фактори, но те няма да повлияят в плюс или минус с отклонение повече от 10-15% към крайния резултат.
Личното чувство в бъдеще е нещо, за което е добре да мислим при взимането на такива финансови решения, защото тези решения водят до дългосрочни последици, а живеенето на живот в грижи и неприятности си мисля, че не е желан от никого.
Решение да инвестираме
Както приехме по-рано, че човекът е направил решение да изтегли 3 кредита, сега ще приемем, че имаме друг познат човек, който изкарва същите пари, но е направил обратното на първия, решил е да не тегли кредит, а да направи за целия си трудов живот 3 инвестиции.
Приемаме че първата му инвестиция ще е направена, когато той е младеж и е на 20 години. Тя ще му коства около 85 лв. на месец (под 10% от месечния му доход) в периода от следващите 20 години или по 1000 лв. годишно. Това е дългосрочна инвестиция, за която ще заложим средно 14% доходност. За целия период от 20 години този човек ще има сравнително около 91 000 лв., което означава, че при вложение от 20 000 за 20 години той ще е реализирал печалба от 71 000лв.
Тъй като нашият човек е преценил, че му допада идеята и вижда, че трупа пари и инвестицията му се изплаща добре, решава на 30-годишна възраст да направи още една такава и там има аналогичен резултат.
На 40 годишна възраст първата му инвестиция вече се е изплатила и той вече има капитал от 91 000 лв. при вложени за това 20 000 лв. Уверен в резултатите, сега това, което той решава, е да инвестира отново, но този път, мислейки за старините си. Прави нова инвестиция отново за 1000 лв. на година, но този път за 25-годишен срок, за да може на 65, след като се пенсионира, да има добра сума, която при същата лихва от 14% ще бъде с реализиран доход от около 182 000лв.
Нека не забравяме, че инвестицията му, направена на 20 години, ще му даде към неговите 1000лв. месечен доход още допълнителна инжекция за следващите 20 години от около 380 лв. допълнително, което е покачване на дохода му с почти 40%. А като добавим и изплащане на следващата му инвестиция, направена на 30 години, той на 50 години ще получи още едно изплащане оттам с още 91 000, което ще увеличи дохода му в следващите 10 години с още 758 на месец или това ще направи покачване на дохода му към месечния активен доход с пасивни допълнителни средства на стойност общо 1140 лв. месечно или това прави ръст на личните доходи със 114%. Така до 60-годишна възраст, докато е сериозно активен, ще разполага с общ доход от 2140 лв.
След като изтече на 65 последната му инвестиция, той ще разполага с онези 182 000 лв. и ако приемем, че до 60 е изхарчил всичко и вече получава само пенсия от сорта на 500 лв. на месец, и приемем средна продължителност на живота 80 г. (при около 72 г. по статистически данни), то тогава този човек ще има бюджет за харчене през този период на месец около 1000 лв. на месец от инвестицията и допълнителната държавна пенсия от около 500 лв., което прави на месец около 1500 лв., което води до едни достойни старини според мен.
Резултатът в случая е, че този човек сигурно е бил под наем и не е имал толкова бленувано собствено жилище, за което да трепери и ремонтира и реновира, но пък като теглим чертата има генерирани приходи от около 364 000 лв. и като премахнем инвестираните 65 000 лв., се получава чиста печалба от инвестиции 299 000 лв.
Така се оказва, че човекът, освен че е изкарал за целия си живот без лично собствен дом и кредити за него около 480 000 лв. и прибавяйки и още 299 000 лв. от лихви, той има общ резултат от около 799 000 лв.
Решение за инвестираме на сигурно в депозит в банката
При това решение сумите от инвестицията са изключително ниски, защото и лихвите по депозитите са тройно и четворно по-ниски (а ако погледнем, лихвите към 2018 г. са 10 пъти по-ниски). Ако се опитаме да направим проверка тук, е много вероятно да не излезе смилено сметката, защото целта и идеята на депозита не е да гледаме на него като на инвестиционен инструмент, а по друг начин. Поради тази причина ще направим допълнителна статия по темата за депозитите, с което ще стане ясен механизмът на работа и кога е добре да се ползват и кога не.
При всички положения депозитите са добро място за държане на средства, до които трябва да имаме бърз достъп и по-скоро да използваме за намаляване на ефектите от инфлацията.
Въпреки всичко се оказва, че е въпрос на лично решение кой какви цели и приоритети има, защото, ако изтеглим кредит за инвестиция, възникват още въпроси, какви биха били тогава сметките.
За такива въпроси е важно да направим консултация със специалист в областта на финансите, който да ни подкрепи във вземането на решенията. Понякога вземането на грешното финансово решение ще ни отдалечи много от реалните ни нужди и цели. Понякога изглежда лесно постижимо щастието и радостта да имаш собствен дом благодарение на кредита (въпреки че в следващите 20 години, той не е твой, а на банката), но всички придружаващи проблеми и страхове остават.
Нека не забравяме също, че не собствеността прави жилището ни дом, ние го превръщаме в това. Същото се отнася и за всички други желания и преживявания, които искаме да преживеем веднага на кредит. Това е и причината, поради която консултантите на CONSENDO се стремят, преди да дадат съвет за финансово решение, да разберат целта на преживяването, което желаете да имате. За това и препоръчваме - когато взимате финансови решения, помислете към какво преживяване очаквате да ви заведат и възможно ли е да се получи друг ефект?