Изключително много харесвам динамиката на иновативните компании. Всъщност повечето хора ги харесват, за да гледаме непрекъснатото техническо развитие в днешно време да процъфтява с такива темпове.
Като се замисли човек иноваторите не е нужно да измислят нещо много сложно или да са изобретатели. Те просто намират точното решение, в точния момент, за точната аудитория (ниша). Но това, което ги прави истински иноватори е, че не спират просто до там. Те създават дадената идея и в последствие я надграждат непрекъснато.
Това което ги прави иноватори е, че дори и в последствие някой да ги е копирал, няма значение, защото те са няколко стъпки пред него. Така клиентите са лоялни винаги на тях, така винаги клиентите знаят, че ще бъдат в тренда с този, който не спира да се развива. Това ги кара да се чувстват, че и те се развиват.
До тук добре, но има хора, за които това е прекалено много и ги изнервя. Има хора, които желаят да бъдат спокойни и да си кретат лека, полека. Тези хора със сигурност не са доволни от иноваторите и биха ги избегнали по всякакъв начин. Често това са хора избрали по-спокоен начин на живот или хора напреднали във възрастта, които си имат ясни приоритети и тези трендове не са сред тях.
Бизнесът трябва да осъзнава, че има клиенти и от едната страна и от другата страна и би трябвало да се съобразяват с това. От друга страна обаче, ако забавят темпото е въпрос на време бизнеса да стане жертва на конкуренцията, която го е изпреварила и бързо излапала една част от аудиторията му.
В този момент се изправяме пред дилема. Дали да продължа с темпото, което съм задал и да изгубя по-бавните, както и да рискувам, че новостите може и да не се харесат на гъвкавата и "модерна" аудитория? Така може да стане и от двата стола на земята.
Тук въпросът първо е каква е стратегията на организацията или водещият и по-скоро какво цели той? Защото ако компанията, която водим, искаме да се развива бавно и стабилно, по-скоро има нужда от клиенти, които обичат уседналостта и плавно внедряване на иновации, които са станали част от нормата вече. Това естествено крие рискове, защото може да се окаже, че бизнес обстановката така се е променила, че в последствие каквото и да правите, може да се окаже, че нямате шанс и затъвате бавно и полека с други затъващи. На пръв поглед, това изглежда лошо, но това е само негативната страна на нещата. Всъщност този избор може да създаде обаче имидж, който да бъде институционален. Така при всякакви новости и трусове, който иска да бъде сигурен, че няма да има изненади, би предпочел консервативните партньори и с малко повече ловкост в правилния момент, и добри продажбени умения, можете да се справяте сравнително добре и да ви е спокойно...
От друга страна обаче какво се случва ако изберете да бъдете винаги с последните трендове и най-важното, вие да ги създавате.
Със сигурност това ще доведе шанс за много по-големи печалби, голяма динамика и много възможности. Тук идва уловката и цената за плащане. Реално в условията на динамична иновация, която вие създавате, би трябвало да сте винаги минимум една стъпка напред спрямо себе си. Тоест това което сега лансирате, като иновация, да е новото нормално за вас, а вие вече да работите по новата иновация. Тук обаче това води до много идващи възможности. За да работиш на такива обороти и винаги да си в час, трябва непрекъснато да се стремиш да улавяш всички първични детайли в бизнес конюнктурата, както и да можеш бързо да решаваш задаващи се или нерешени проблеми с много комбинаторика в това число.
Реално поставени в такива условия, пазар дишащ във врата, евентуално съдружници или инвеститори нямащи търпение и търсещи по-големи печалби, всъщност сте изложени под огромен стрес. Каквото и да правите със сигурност ще ви се отразява физически и психически. При такъв натиск е изключително възможно да се допуснат и малки грешки, които да бъдат раздувани или да бъдат ползвани от конкурентите ви срещу вас. Тогава тази динамика може а се обърне срещу вас.
Общо взето да бъдеш на гребена на иновациите е избор, който може да донесе големи печалби и да бъде доста забавно, като стратегия, но не е за хора със слаба психика и хора, които като характер желаят спокойствие и по институционален модел на работа. Този модел би ги довел със сигурност, до бърнаут или разпад във взаимоотношения с партньори, колеги и инвеститори и клиенти, поради голямото напрежение върху тях и изискването да бъдат винаги наясно с всичко и да можеш да направиш всичко.
От друга страна, ако имаш иновация и си избрал да си я ползваш и изстискаш максималния и икономически потенциал, без да се интересуваш от динамиката на пазара, на който работиш, просто ще си изпуснал потенциала на ракетоносителя си, но всъщност това може и да бъде твоят носител на някакво институционално спокойствие, което да те удовлетворява на това ниво. При всички положения обаче трябва да е ясно, че това ще е сравнително за кратко, защото ако не я яхнеш стратегически и не я развиваш непрекъснато, то иновацията ти загива.
За да бъде един предприемач спокоен и щастлив, от това което прави, е добре да бъде наясно, какво иска реално, как, защо и каква цена е готов да плати за това. Тогава е въпрос на малко мислене и избор на стратегическо поведение, което да го води към удовлетворение. Защото ако искаш да се състезаваш с трабанче на пистата, ще ти бъде трудно, както и би било доста неудобно пътуването ти със спортна кола в тесните градски улички.