Верни на спецификата на своята народопсихология, повечето българи все още гледат със замечтан поглед на запад, там, където всичко е по-добро, по-устроено, по-сигурно в бъдеще време. С колеги от „Тогедър България“ (линк) направихме бърз преглед на пенсионните системи на европейските държави, в които има доста българи, решили да работят там и да се пенсионират като “бели” хора. Целта ни беше да разберем дали положението в България е толкова зле и дали всъщност, да се пенсионираш като “бял” човек в Западна Европа всъщност има общи показатели или има някаква друга причина да стане така.
В тази статия ще споделя факти, а накрая ще се опитам да направя обобщаващо заключение (доколкото е възможно) на база сравнение системите на 12 държави.
Франция
Сегашната правна възраст за пенсиониране е 62.
Французите в момента трябва да работят около 40,5 години, преди да може да се пенсионират на пълна пенсия.
Очаква се възрастта да нарасне до 41,5 години през 2020.
Сегашната френската администрация може да предложи повишаване до 44 години, считано от 2020 г., твърдят източници от правителството.
Великобритания 
Нужните години за пенсиониране са 65 за мъжете и 60 за жените.
Английската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб - задължително осигуряване на вноски на всички осигурени лица на база доходи,
Втори стълб - допълнителна държавна пенсия със задължително участие (само за работещите лица, но не и за самоосигуряващите се). Тя се базира на вноски от доходите и се състои от два основни елемента -"гарантиран кредит" и "спестовен кредит". Всички вноски са за сметка на работниците и работодателите, а при самоосигуряващите се лица - в индивидуални сметки в отделни осигурителни дружества.За работещите в публичния сектор се предлага участие в професионални схеми, които са задължителни, за разлика от частните (доброволни), и имат държавно управление.
Трети стълб - доброволното допълнително пенсионно осигуряване функционира изключително на частен принцип и лично решение
Австрия
Законово установената възраст за пенсиониране е 65 години при мъжете и 60 години при жените.
Ранно пенсиониране е възможно при навършването на 62 години при намаляване на пенсионното възнаграждение с 4,2% за всяка година. Съществува и минимален праг на пенсионното възнаграждение, максимален - няма.
Австрийската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб: всички пенсии от задължителното осигуряване се основават на разходопокривния модел. Правомощието за получаване на пенсионно възнаграждение се свързва с доходите на лицето, като пенсията е до 80% от средните доходи при 45 години осигурителен стаж.
Втори стълб: има частично задължителен характер и е свързан с фирменото осигуряване. Обхваща около 15% от работещите. В момента има 15 професионални и 6 фирмени фонда.
Трети стълб: това е частното осигуряване, което зависи от индивидите и личните им решения.
Белгия
Годините, необходими за пенсионирането на мъжете е 65 и 64 за жените при натрупан по-малко от 35 години осигурителен стаж. За самоосигуряващите се лица изискванията са идентични.
Ранно пенсиониране е възможно за всички при спазване на следните условия – 60-годишна възраст и 35 годишен трудов стаж, като пенсиониралият се по-рано загубва 5% от пенсия си за всяка година по-ранно пенсиониране.
За държавни служители минималният стаж е 20 години. Има гарантиран минимален и максимален праг на пенсиите.
Белгийската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб: В задължителното пенсионно осигуряване функционират три основни пенсионни схеми – обща, схема за самоосигуряващите се лица и схема за държавни служители. Размерите на пенсията се калкулират по различни начини.
Втори стълб: Професионалните пенсионни схеми имат по-малко разпространение, като техният дял от брутния вътрешен продукт е около 1,4%.
Трети стълб: Доброволните индивидуални пенсионни схеми имат незначителна роля.
Италия
Възрастта за пенсиониране е 65 за мъжете и 60 за жените. Има възможност за ранно пенсиониране. Има минимален праг на пенсиите, но няма максимален. Пенсиите се облагат данъчно, тоест си плащат данък на дохода.
Съществуват и над 50 различни пенсионни схеми, 5 от които обхващат около 9/10 от общите пенсионни разходи. След проведени реформи от 1997-2004 г. 61% от разходите за пенсии се падат на служителите в частния сектор, 24% - на работещите в обществения сектор и 15% - на самоосигуряващите се лица.
Италианската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб: Осигурителните вноски по първи стълб са съответно 32,7%, като 1/3 е за сметка на работника и 2/3 са за сметка на работодателя. Вноските за осигуряване на самоосигуряващите се лица са около 19% и зависят от професионалния статут.
Втори стълб - разделен на два вида – т.нар. "договорен", създаващ се от професионални и синдикални организации, и "отворен", организиращ се от банки, осигурителни компании и различни финансови организации. Основна роля в този стълб има "договорният" вид.
Трети стълб - основно доброволен частен и основно се организира и управлява от застрахователните компании.
Дания
Пенсията е гарантирана след навършване на 65 години при минимум 40 години живот в страната след навършването на 15-годишна възраст. Ако местожителството е под 40 години, то пенсията се редуцира. Има възможност за доброволно ранно пенсиониране при определени условия - участие във фонд за осигуряване при безработица.
Датската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб - базисен и се финансира смесено – данъчно и на база на разходопокривния модел. Има насоченост към осигуряване за всички граждани на достатъчни доходи при пенсионирането им, независимо от тяхното участие в пазара на труда.
Втори стълб - обхваща около 90% от всички работещи на пълен работен ден. Целта му е осигуряването на трудещите се след пенсионирането им с приемливи размери на пенсиите. Те зависят от дефинираното участие, схемите на спестовните фондове и др. Вторият стълб е задължителен, но изборът на схемите и фондовете зависи от индивидуалните предпочитания.
Трети стълб - има за цел да се осигури гъвкавост, да се отговори на индивидуалните потребности на всеки. Застрахователните компании, опериращи в конкретния сегмент, предлагат голям набор от пенсионни спестовни схеми. Има минимален и максимален праг на пенсиите.
Гърция
Годините за пенсиониране са 65 за мъжете и 63 за жените. Съществува възможност за ранно пенсиониране и право за получаване на редуцирана пенсия, както и за отлагане на пенсионирането до 67 години.
Генерира се финансиране на трипартиден принцип – работници, работодатели и държава. За всички самоосигуряващи се лица има различни схеми на осигуряване.
Осигурителните вноски са в границата на 20%. 6,77% от които са за сметка на работниците, а 13,33% - на работодателя (на базата на разходопокривния модел).
Германия
Държавата позволява допълнително субсидиране на пенсионната система. Задължителните години за пенсиониране са 67. Има възможност за ранно пенсиониране при различни условия. Няма определен минимален и максимален праг на пенсиите.
Основна роля в немската пенсионна система има първият стълб – задължителното социално пенсионно осигуряване. Над 90% от всички работещи са включени към него. Основният модел при осигуряването е разходопокривният. Той включва над 80%.
Пенсионната схема за държавните служители покрива около 6% от населението. От 2003 г. задължителната осигурителна вноска е в размер на 19,5%. Разпределят се поравно между работник и работодател.
Кипър
Пенсионната възраст за мъже е 65, а за жени - 63 години.
Задължителното пенсионно осигуряване, финансиращо се на базата на осигурителните вноски от трудово активното население и самоосигуряващите се лица, се основава на база осигурителния стаж и разходопокривния модел. Всички осигурителни вноски са 12,6% от доходите, разпределящи се поравно между работници и работодатели и 4% от дохода вноски от държавата.
Съществува възможност за ранно пенсиониране (63 г.) при специални условия. Възможно е възрастта за пенсиониране да бъде отложена до 68 години.
Допълнителното осигуряване функционира благодарение на т. нар. "Спестовни фондове", които изплащат при пенсионирането определена сума. Те имат незначително влияние. Има минимален и максимален праг на пенсиите.
Ирландия
Пенсионната възраст е 65 години. Няма възможност за ранно пенсиониране. Има минимален и максимален праг на пенсиите.
Ирландската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб: социално задължително осигуряване, базиращо се на разходопокривния модел, управлявано от правителството и финансирано от осигурителните вноски и държавните субсидии.
Втори стълб: доброволно допълнително осигуряване, базиращо се на същия модел. Персоналните пенсии, които се организират от работещите и се финансират от професионални пенсионни схеми, организирани от работодателите.
Испания
Пенсионната възраст при задължителното осигуряване е 65 години при минимум 15 години трудов стаж. Има възможност за ранно пенсиониране. Съществува и минимален и максимален праг на пенсиите.
Задължително се включват всички служители в регионалната държавна администрация, работниците в частни предприятия и самоосигуряващите се, финансирането е на база на разходопокривния модел. Функционира на трипартиден принц – работещи, работодатели и държавни субсидии, като всички военни и служителите на централната администрация са освободени от участие.
Частните пенсионни схеми са доброволни и професионални, като доброволните са над 60%, а тези с професионален характер са около 40% от всички. Те се финансират на базата на осигурителните вноски.
Естония
Пенсиониране при първия стълб е при навършване на 63 години при местожителство за последните 5 години в страната. Първият стълб е финансиран от т.нар. социални такси, разделящи се между работници, работодатели и държава, които са в размер на 33% от брутния вътрешен продукт и се дели на 13% за здравеопазване и 20% за пенсионни възнаграждения.
Естонската пенсионна система е изградена от:
Първи стълб: задължително осигуряване в държавен пенсионен фонд (разходопокривен модел на финансиране).
Втори стълб: задължително допълнително осигуряване на новопостъпилите на работа и родените след 1984 г. – осъществява се от частни осигурителни компании. Работещите плащат 2% от дохода, а държавата доплаща 4%.
Трети стълб: базиран на доброволното осигуряване – избират се три вида осигуряване – с гарантирани доходи, осигуряване с инвестиционни рискове и пенсионни фондове.
Обобщението
Като обобщение може да се каже, че средната възраст за пенсиониране в повечето страни е 65 години, като фрапиращи разлики има в Германия, където работят с 3 години повече, за да достигнат пенсионната възраст, и Франция, където минималната възраст за пенсиониране е 62, но задължителния стаж е 41 години.
Половината от държавите ползват система, изградена от три стълба, но като цяло основно се разчита на първите два.
Остава въпросът: “Защо при нас пенсиите са толкова ниски и защо ние нямаме достойни старини за разлика от “западняците”?
Отговорът не може да е кратък и еднозначен, защото има наистина много детайли, които трябва да се вземат под внимание. Въпреки това, ако се опитаме да погледнем напълно неутрално и обективно, без да навлизаме в политически теми или да засягаме много детайли, ако просто направим общ поглед и обърнем внимание на очевадното (въпреки че може и да не ни харесва) - процентът на пенсионери, издържани от работоспособни лица, не е никак малък.Това е социална система, базирана на фактора работоспособни издържат неработоспособни, а в бъдеще, когато те станат неработоспособни - ще бъдат издържани от поколението им. За съжаление в държава с отрицателен естествен прираст като България самата пенсионна система няма как да издържи за дълъг период и да дава достойни пенсии на пенсионерите си. Причината е, че събираните социални вноски от работоспособни са доста по-малко от реалните нужди. Като прибавим и фактора, че средната продължителност на живота се е увеличила през годините, това добавя още повече тежест върху системата и накрая държавата е принудена да дава недостойни за пенсионерите си пенсии.
За съжаление всички дълбоко в себе си го виждаме и знаем, но някак отлагането да мислим за пенсия е по-силно от нас. Казваме си “има време” или“виж ги на запад, оправят се някак”. Всъщност и тяхното положение не е много розово, но просто са повече от нас и при тях задълбочаването на проблема по чисто демографски причини става по-плавно отколкото в България. Въпреки това всички държави изпитват това затруднение и всяка от тях в даден етап ще започне да прави действия на реформи, които в даден момент ще доведат, както започва да се случва видимо в по-горе разглежданите държави, до поемане на по-голяма лична отговорност за старините ни и пенсиите ни, ползвайки допълнителните пенсионни решения и стълбове.
Като заключение да се опитаме да погледнем обективно и да свалим розовите очила. Добре е да спрем да очакваме, че Някой ще го измисли вместо нас или ще дойде да ни оправи държавата. Така, както ние сме отговорни в работоспособна възраст да изкарваме парите си, така е важно да поемем отговорност и за старините си. Най-добрият момент за това е веднага щом сме го осъзнали, да започнем действия, без да отлагаме, защото достойната пенсия е лесно достижима, когато сме започнали да я подсигуряваме от рано, а решения на пазара вече има много за това.